Нужни ли са Технически паспорти на строежите

Наредба №5 от 2006 г. за техническите паспорти на строежите в сила от януари 2007 г., нормативно предвижда да бъде паспортизиран целият сграден фонд и техническата инфраструктура на новите и на съществуващите строежи. След 15-годишни неблагополучия, отлагане на крайните дати три пъти / през 2011, 2013 и 2015 /, предлага се проблемът да се реши чрез отпадане на задължителните технически паспорти на сградите и съоръженията за определена група и отлагане на срока с 10 години. Това предложение ще тушира натрупаното се напрежение в обществото, но няма да реши проблемите.

Бих направил следните кратки коментари по предложението за изменение:

  • липсва оценка за въздействието на досега действащата наредба и причините за неуспешното и прилагане – неприлагането и непровилното прилагане на този инструмент за повишаване на качеството на нормативните актове нанася вреди както на качеството на нормата уредба, така и на обществото за което е предназначена. Оценката на въздействието гарантира, че предлаганата нормативна промяна води до регулирането на обществените отношения и съответсва на действащите техническите норми. Техническият паспорт не е предназначен да послужи само на собственика, но и цялото общество.
  • неправилен е подхода за разделяне на сградния фонд на публична държавна и публична общинска собственост и на частна собственост. Да интересно е кой ще плаща и като че ли това се явява водещия мотив на предложението за изменение. Пропуснат е критерият по значимост на сградите и съоръженията. Нормата трябва да дефинира различни изисквания към различните видове строежи. Това би довело да справедливо разпределение на финансовата тежест.
  • не е решен въпросът с обема и съдържанито при изготвяне на технически паспорт сградите построени преди 2007 в раздела конструктивно обследване. Това, освен че води до некачествена оценка, но и създава възможост, възложителят да определи обема на обследването и изготвянето на техническите паспорти и той да се превърне в „бюрократично изискуем документ” без техническа стойност и без полза за обществото.
  • пропусната е темата за цифровизация на процеса. Изготвянето в сегашния вид е изцяло погрешно и архаично, не само поради затрудненията при изготвяне, но и заради неизполваемостта на информацията в технически паспорт. Липсата на интегриран електроннен регистър с достъп обезмисля процеса. В наредбата няма и най-дребен елемент на автоматизация за попълване. Повишени са изискванията за лицата изготвящи на техническите паспорти, но реално резултата в масовия случай е крайно незадоволителен, поради изброените по-горе причини.

Практически никой няма нужда от такива техническите паспорти:

  • Проектанти и консултанти, защото трудът е ниско заплатен, без възможност да предложат квалификацията си.
  • Собствениците – за тях техническите паспорти е необходим документ за дадена процедура или изискване на закона.
  • Администрацията защото не може да ги обработи и да извлече полезни и необходими данни от тях.

През 2020 г. Европейската комисия представя  доклад от проучване на практиките в Евросъюза и препоръчва създаването на цифрови сградни дневници (ЦСД – Digital Building Logbook). Смята се че, това основата на дигитализацията в строителния сектор.

В цифрови сградни дневници се обобщава цялата информация за сградите – технически паспорт с строителните  характеристики на сградата, сградните инсталации, сертификат енергийна ефективност и други. Изготвени са да служат през целия жизнен цикъл на сградата.

Технически паспорт трябва да съдържа в достатъчна степен подробна, достоверна и актуална информация за сградния фонд, съобразена с концепцията за неговото предназначение. Тази информация трябва да е публична и лесно достъпна. Воденето на цифров публичен регистър е задължително.

Ползите от паспортизацията на сградния фонд не подлежат на коментар. Инвеститорите, публични и частни, ще могат да планират ефективно процесите по реализиране на нови инвестиционни намерения, да извършват всеобхватни оценки на риска при бедствия и аварии, да определят сградите подходящи за  енергийно обновяване и да контролират експлоатацията и поддръжката на сградите. За проектантите в строителния бранш истинския Технически паспорт е основа за начална фаза за проучване и проектиране на съществуващи сгради.

Съставянето и регистрирането на техническите паспорти / цифрови сградни дневници – Digital Building Logbook / на нови и на съществуващи сгради е необходимо, това е един от елементите за поддържане и подобряване на сградния фонд и живота на обитателите му.

В заключение – има нужда от концептуално нова наредба за техническите паспорти на строежите, практически реализуема и водеща до устойчиво решение на проблема.

инж. Димитър Начев
строителен инженер

Допълнителна информация за Digital Building Logbook:

 [the Digital Building Logbook] is a common repository for all relevant building data; it facilitates transparency, trust, informed decision making and information sharing within the construction sector, among building owners and occupants, financial institutions and public authorities.

 [Дневникът на цифровите сгради] е общо хранилище за всички съответни данни за сградите; той улеснява прозрачността, доверието, информираното вземане на решения и обмена на информация в строителния сектор, между собствениците и обитателите на сгради, финансовите институции и публичните власти.

Ефективното управление на данните и поверителността са от решаващо значение за представения подход за [Дневникът на цифровите сгради].

ЕС ще трябва да гарантира, че моделът може да даде възможност за оперативна съвместимост и включване на външни бази данни, огромна задача предвид разпръснатите данни и бързината на технологичния напредък. Тази връзка е силно предизвикателство, но носи ползите от достъпността, необходими за избягване на информационната асиметрия, прозрачност и намален риск за инвестиционни решения. Критериите за системата би трябвало да бъдат:

  • Технологично неутрален
  • Съвместим с други международни стандарти
  • Отговарят на изискванията на GDPR за лични данни
  • Позволяват „практични, лесни за ползване и гъвкави“ данни
  • Съобразен за нуждите на различните заинтересовани страни

Последният доклад също премина през ангажимент г. с различни членове от цялата верига на стойността.

Някои от ключовите констатации на заинтересованите страни през 2020:

  • Основните бариери за въвеждането на „Дневникът на цифровите сгради„ са липсата на мотивация за актуализиране на информацията, неясната стойност от наличието на данните и очакваните допълнителни капиталови разходи за собствениците на имоти, особено на дългосрочните административни разходи.
  • Основните фактори, за които се смята, че въвеждането ще е успешно, са осигуряването на лекота на използване, особено между различните заинтересовани страни, ясно съгласуване с други дейности и превръщането му в задължително.
  • Трите основни функции, които членовете на индустрията биха искали да изпълнява „Дневникът на цифровите сгради„, са: автоматично синхронизиране с 3D/BIM моделите, информиране на решенията за консумация на газ, вода и електричество и уведомяване на операторите за възможностите за прогнозна поддръжка.

     DEFINITION OF THE DIGITAL BUILDING LOGBOOK

Report 1 of the Study on the Development of a European Union Framework for Buildings’ Digital Logbook

 

Свали от тук

Виж отразяване на събитието в Сити Билд Медия: http://www.citybuild.bg/news/nuzhda-naredba-tehnicheskite/44893